рекордьорка

Речник на българския език

рекордьо̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. рекордьорки, ж. Жена рекордьор.

Грешни изписвания (7)

  • рекордьоркъ
  • рекурдьорка
  • рекурдьоркъ
  • рикордьорка
  • рикордьоркъ
  • рикурдьорка
  • рикурдьоркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-кор-дьор-ка
членувано ре-кор-дьор-ка-та
мн.ч. ре-кор-дьор-ки
членувано ре-кор-дьор-ки-те
звателна форма