рекорден

Речник на българския език

реко̀рден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • рекордин
  • рикорден
  • рикордин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-кор-ден
непълен член ре-кор-д-ния
пълен член ре-кор-д-ни-ят
ж. р. ре-кор-д-на
членувано ре-кор-д-на-та
ср. р. ре-кор-д-но
членувано ре-кор-д-но-то
мн. ч. ре-кор-д-ни
членувано ре-кор-д-ни-те