рекорд

Речник на българския език

реко̀рд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рекорди, (два) рекорда, м. Най-високо постижение в някоя област, обикн. в спорта. Световен рекорд.
прил. рекорден, рекордна, рекордно, мн. рекордни.

Грешни изписвания (2)

  • рекорт
  • рикорт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-корд
непълен член ре-кор-да
пълен член ре-кор-дът
мн.ч. ре-кор-ди
членувано ре-кор-ди-те
бройна форма ре-кор-да
звателна форма