реконтра

Речник на българския език

реко̀нтра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • реконтръ
  • риконтра
  • риконтръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-кон-т-ра
членувано ре-кон-т-ра-та
мн.ч. ре-кон-т-ри
членувано ре-кон-т-ри-те
звателна форма