реквизиторка

Речник на българския език

реквизѝторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • реквезиторка
  • реквезиторкъ
  • реквезитурка
  • реквезитуркъ
  • реквизиторкъ
  • реквизитурка
  • реквизитуркъ
  • риквезиторка
  • риквезиторкъ
  • риквезитурка
  • риквезитуркъ
  • риквизиторка
  • риквизиторкъ
  • риквизитурка
  • риквизитуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рек-ви-зи-тор-ка
членувано рек-ви-зи-тор-ка-та
мн.ч. рек-ви-зи-тор-ки
членувано рек-ви-зи-тор-ки-те
звателна форма