реквизѝтор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. реквизитори, м. Човек, който се грижи за реквизита в театъра.
Грешни изписвания (7)
- реквезитор
- реквезитур
- реквизитур
- риквезитор
- риквезитур
- риквизитор
- риквизитур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | рек-ви-зи-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | рек-ви-зи-то-ра | |
| пълен член | рек-ви-зи-то-рът | |
| мн.ч. | рек-ви-зи-то-ри | |
| членувано | рек-ви-зи-то-ри-те | |
| бройна форма | рек-ви-зи-то-ра | |
| звателна форма | — | |