реквизит

Речник на българския език

реквизѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Предмети, необходими за театрална постановка.

Грешни изписвания (3)

  • реквезит
  • риквезит
  • риквизит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рек-ви-зит
непълен член рек-ви-зи-та
пълен член рек-ви-зи-тът
мн.ч. рек-ви-зи-ти
членувано рек-ви-зи-ти-те
бройна форма рек-ви-зи-та
звателна форма