реквием

Речник на българския език

реквиѐм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. реквиеми, (два) реквиема, м.
1. В католицизма — траурна заупокойна служба.
2. В музиката — траурно произведение, изпълнявано от хор и солисти с инструментален съпровод.
3. В литературата — лирическа творба, посветена на смъртта и проникната от елегични настроения.

Грешни изписвания (3)

  • реквеем
  • риквеем
  • риквием

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рек-ви-ем
непълен член рек-ви-е-ма
пълен член рек-ви-е-мът
мн.ч. рек-ви-е-ми
членувано рек-ви-е-ми-те
бройна форма рек-ви-е-ма
звателна форма