резитба

Речник на българския език

резѝтба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Рязане на лозята и времето, по което се извършва.

Грешни изписвания (3)

  • резитбъ
  • ризитба
  • ризитбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зит-ба
членувано ре-зит-ба-та
мн.ч. ре-зит-би
членувано ре-зит-би-те
звателна форма