резигнация

Речник на българския език

резигна̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Примирение с положението; потиснатост.

Грешни изписвания (23)

  • резигнациъ
  • резегнацеа
  • резегнацеъ
  • резегнацея
  • резегнациа
  • резегнациъ
  • резегнация
  • резигнацеа
  • резигнацеъ
  • резигнацея
  • резигнациа
  • ризегнацеа
  • ризегнацеъ
  • ризегнацея
  • ризегнациа
  • ризегнациъ
  • ризегнация
  • ризигнацеа
  • ризигнацеъ
  • ризигнацея
  • ризигнациа
  • ризигнациъ
  • ризигнация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зиг-на-ция
членувано ре-зиг-на-ци-я-та
мн.ч. ре-зиг-на-ции
членувано ре-зиг-на-ци-и-те
звателна форма