резерват

Речник на българския език

резерва̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. резервати, (два) резервата, м. Местност, в която природните богатства и животните са под специална закрила.

Грешни изписвания (3)

  • резирват
  • ризерват
  • ризирват

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зер-ват
непълен член ре-зер-ва-та
пълен член ре-зер-ва-тът
мн.ч. ре-зер-ва-ти
членувано ре-зер-ва-ти-те
бройна форма ре-зер-ва-та
звателна форма