резач

Речник на българския език

1. реза̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. резачи, м. Човек, който реже или подрязва (обикн. дървета, дърва).

Грешни изписвания (1)

  • ризач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зач
непълен член ре-за-ча
пълен член ре-за-чът
мн.ч. ре-за-чи
членувано ре-за-чи-те
бройна форма ре-за-ча
звателна форма —

2. Реза̀ч — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ризач

Връзки