редут

Речник на българския език

реду̀т — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. редути, (два) редута, м. Остар. Отделен окоп за самостоятелна отбрана.

Грешни изписвания (1)

  • ридут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-дут
непълен член ре-ду-та
пълен член ре-ду-тът
мн.ч. ре-ду-ти
членувано ре-ду-ти-те
бройна форма ре-ду-та
звателна форма —

Връзки