редуктор

Речник на българския език

реду̀ктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. редуктори, (два) редуктора, м. Спец.
1. Механизъм, който променя оборотите при предаване на въртеливо движение от един вал на друг.
2. Уред за редуциране на налягането на течност или газ.прил. редукторен, редукторна, редукторно, мн. редукторни.

Грешни изписвания (3)

  • редуктур
  • ридуктор
  • ридуктур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-дук-тор
непълен член ре-дук-то-ра
пълен член ре-дук-то-рът
мн.ч. ре-дук-то-ри
членувано ре-дук-то-ри-те
бройна форма ре-дук-то-ра
звателна форма