редичка

Речник на българския език

1. редичка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-дич-ка
членувано ре-дич-ка-та
мн.ч. ре-дич-ки
членувано ре-дич-ки-те
звателна форма

2. редичка — ж. р.

редичка е производна форма на редичък (ж. р.).