регулативен

Речник на българския език

регулатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Който направлява, който внася ред или планомерност в нещо.

Грешни изписвания (15)

  • реголативен
  • реголативин
  • реголътивен
  • реголътивин
  • регулативин
  • регулътивен
  • регулътивин
  • риголативен
  • риголативин
  • риголътивен
  • риголътивин
  • ригулативен
  • ригулативин
  • ригулътивен
  • ригулътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-гу-ла-ти-вен
непълен член ре-гу-ла-тив-ния
пълен член ре-гу-ла-тив-ни-ят
ж. р. ре-гу-ла-тив-на
членувано ре-гу-ла-тив-на-та
ср. р. ре-гу-ла-тив-но
членувано ре-гу-ла-тив-но-то
мн. ч. ре-гу-ла-тив-ни
членувано ре-гу-ла-тив-ни-те