регистратура

Речник на българския език

регистрату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Служба към едно учреждение, която извършва регистрация.

Грешни изписвания (15)

  • регестратура
  • регестратуръ
  • регестрътура
  • регестрътуръ
  • регистратуръ
  • регистрътура
  • регистрътуръ
  • ригестратура
  • ригестратуръ
  • ригестрътура
  • ригестрътуръ
  • ригистратура
  • ригистратуръ
  • ригистрътура
  • ригистрътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-гис-т-ра-ту-ра
членувано ре-гис-т-ра-ту-ра-та
мн.ч. ре-гис-т-ра-ту-ри
членувано ре-гис-т-ра-ту-ри-те
звателна форма