регата

Речник на българския език

рега̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. регати, ж. Състезание с лодки.

Грешни изписвания (3)

  • регатъ
  • ригата
  • ригатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-га-та
членувано ре-га-та-та
мн.ч. ре-га-ти
членувано ре-га-ти-те
звателна форма