ревен

Речник на българския език

ревен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Билка. , многогодишно тревисто растение с късо многоглавесто коренище и дълги до 1 м месести корени. Стъблото е право, до 2 м високо. Приосновните листа са с дълги до 30 см дръжки, стъбловите са с по-къси дръжки, а най-горните са почти приседнали. Листната петура на приосновните листа достига до 75 см в диаметър, в очертание с широко яйцевидна, дланевидно разделена на 5—7 дяла. Цветовете са бели, розови или червени, събрани в многоцветни метличести съцветия. Околоц­ветникът е прост, венчевиден, шестделен. Тичинките са 9. Плодът е триръбесто широко крилато орехче. Цъфти юли—август.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-вен
непълен член ре-ве-на
пълен член ре-ве-нът
мн.ч. ре-ве-ни
членувано ре-ве-ни-те
бройна форма ре-ве-на
звателна форма