рачел

Речник на българския език

рачѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Сгъстен чрез преваряване гроздов (или друг плодов) сок с късчета тикви, дюли и др. в него; петмез.

Грешни изписвания (1)

  • ръчел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-чел
непълен член ра-че-ла
пълен член ра-че-лът
мн.ч. ра-че-ли
членувано ра-че-ли-те
бройна форма ра-че-ла
звателна форма