рационализаторка

Речник на българския език

рационализа̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. рационализаторки, ж. Жена рационализатор.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ци-о-на-ли-за-тор-ка
членувано ра-ци-о-на-ли-за-тор-ка-та
мн.ч. ра-ци-о-на-ли-за-тор-ки
членувано ра-ци-о-на-ли-за-тор-ки-те
звателна форма