рахит

Речник на българския език

рахѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Детска болест в ранна възраст, която се дължи на липса на витамин D и на слабо минерализиране на костите, довеждащо до изкривявания.

Грешни изписвания (1)

  • ръхит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-хит
непълен член ра-хи-та
пълен член ра-хи-тът
мн.ч. ра-хи-ти
членувано ра-хи-ти-те
бройна форма ра-хи-та
звателна форма