ранобудница

Речник на българския език

ранобу̀дница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ранобудници, ж. Жена ранобудник.

Грешни изписвания (15)

  • ранобуднеца
  • ранобуднецъ
  • ранобудницъ
  • ранубуднеца
  • ранубуднецъ
  • ранубудница
  • ранубудницъ
  • рънобуднеца
  • рънобуднецъ
  • рънобудница
  • рънобудницъ
  • рънубуднеца
  • рънубуднецъ
  • рънубудница
  • рънубудницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-но-буд-ни-ца
членувано ра-но-буд-ни-ца-та
мн.ч. ра-но-буд-ни-ци
членувано ра-но-буд-ни-ци-те
звателна форма