раничка

Речник на българския език

1. раничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-нич-ка
членувано ра-нич-ка-та
мн.ч. ра-нич-ки
членувано ра-нич-ки-те
звателна форма

2. раничка — ж. р.

раничка е производна форма на раничък (ж. р.).