раница

Речник на българския език

ра̀ница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. раници, ж. Платнена или кожена торба за храна и дрехи, която се носи на гърба.

Грешни изписвания (3)

  • ранеца
  • ранецъ
  • раницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ни-ца
членувано ра-ни-ца-та
мн.ч. ра-ни-ци
членувано ра-ни-ци-те
звателна форма