раним

Речник на българския език

1. ранѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ръним

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ра-ним
непълен член ра-ни-мия
пълен член ра-ни-ми-ят
ж. р. ра-ни-ма
членувано ра-ни-ма-та
ср. р. ра-ни-мо
членувано ра-ни-мо-то
мн. ч. ра-ни-ми
членувано ра-ни-ми-те

2. раним — сег. вр., 1 л., мн. ч.

раним е производна форма на раня (сег. вр., 1 л., мн. ч.).