ракита

Речник на българския език

1. ракѝта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Вид дребна върба, жилавите клонки на която се използват в кошничарството.прил. ракитов, ракитова, ракитово, мн. ракитови.

Грешни изписвания (3)

  • ракитъ
  • ръкита
  • ръкитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ки-та
членувано ра-ки-та-та
мн.ч. ра-ки-ти
членувано ра-ки-ти-те
звателна форма

2. Ракѝта географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Ракитъ
  • Ръкита
  • Ръкитъ