разценка

Речник на българския език

разцѐнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разценки, ж. Установена цена за заплащане на единица работа, услуга или др. ; тарифа. Имат добри разценки.

Грешни изписвания (3)

  • разценкъ
  • ръзценка
  • ръзценкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-цен-ка
членувано раз-цен-ка-та
мн.ч. раз-цен-ки
членувано раз-цен-ки-те
звателна форма