разцветка

Речник на българския език

разцвѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разцветки, ж. Цвят, багра, нюанс или съчетание от цветове (обикн. върху платове, тапети, килими и др. под. ); десен. Рокли в различни разцветки.

Грешни изписвания (3)

  • разцветкъ
  • ръзцветка
  • ръзцветкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ц-вет-ка
членувано раз-ц-вет-ка-та
мн.ч. раз-ц-вет-ки
членувано раз-ц-вет-ки-те
звателна форма