разфокусиране

Речник на българския език

разфокусѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разфокосиране
  • разфокосиръне
  • разфокусиръне
  • разфукосиране
  • разфукосиръне
  • разфукусиране
  • разфукусиръне
  • ръзфокосиране
  • ръзфокосиръне
  • ръзфокусиране
  • ръзфокусиръне
  • ръзфукосиране
  • ръзфукосиръне
  • ръзфукусиране
  • ръзфукусиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-фо-ку-си-ра-не
членувано раз-фо-ку-си-ра-не-то
мн.ч. раз-фо-ку-си-ра-ния
членувано раз-фо-ку-си-ра-ни-я-та