разучен

Речник на българския език

1. разучен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ра-зу-чен
непълен член ра-зу-че-ния
пълен член ра-зу-че-ни-ят
ж. р. ра-зу-че-на
членувано ра-зу-че-на-та
ср. р. ра-зу-че-но
членувано ра-зу-че-но-то
мн. ч. ра-зу-че-ни
членувано ра-зу-че-ни-те

2. разучен — мин. страд. прич. м. р.

разучен е производна форма на разуча (мин. страд. прич. м. р.).