разтърваване

Речник на българския език

разтърваване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-тър-ва-ва-не
членувано раз-тър-ва-ва-не-то
мн.ч. раз-тър-ва-ва-ния
членувано раз-тър-ва-ва-ни-я-та