разтъжен

Речник на българския език

1. разтъжен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-тъ-жен
непълен член раз-тъ-же-ния
пълен член раз-тъ-же-ни-ят
ж. р. раз-тъ-же-на
членувано раз-тъ-же-на-та
ср. р. раз-тъ-же-но
членувано раз-тъ-же-но-то
мн. ч. раз-тъ-же-ни
членувано раз-тъ-же-ни-те

2. разтъжен — мин. страд. прич. м. р.

разтъжен е производна форма на разтъжа (мин. страд. прич. м. р.).