разтурям

Речник на българския език

разту̀рям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

разтуряш, несв. и разтуря, св.; Какво. Разг.
1. Развалям (в 1, 2, 5, 6 знач. ). Разтурям къща. Разтурям годеж. Разтурям приятелство.
2. Разхвърлям, разбърквам. Разтурям стаята.
3. Разстилам, пръскам върху голяма площ. Разтурихме сеното да съхне.

Грешни изписвания (2)

  • разтуръм
  • ръзтурям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ту-рям раз-ту-ря-ме
2 лице раз-ту-ряш раз-ту-ря-те
3 лице раз-ту-ря раз-ту-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ту-рях раз-ту-рях-ме
2 лице раз-ту-ря раз-ту-рях-те
3 лице раз-ту-ря раз-ту-ря-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ту-рях раз-ту-рях-ме
2 лице раз-ту-ря-ше раз-ту-рях-те
3 лице раз-ту-ря-ше раз-ту-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтурял съм разтуряла съм разтуряло съм разтуряли сме
2 лице разтурял си разтуряла си разтуряло си разтуряли сте
3 лице разтурял е разтуряла е разтуряло е разтуряли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтурял бях разтуряла бях разтуряло бяхме разтуряли
2 лице беше разтурял беше разтуряла беше разтуряло бяхте разтуряли
3 лице беше разтурял беше разтуряла беше разтуряло бяха разтуряли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтурям ще разтуряме
2 лице ще разтуряш ще разтуряте
3 лице ще разтуря ще разтурят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтурял ще съм разтуряла ще съм разтуряло ще сме разтуряли
2 лице ще си разтурял ще си разтуряла ще си разтуряло ще сте разтуряли
3 лице ще е разтурял ще е разтуряла ще е разтуряло ще са разтуряли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтурям щяхме да разтуряме
2 лице щеше да разтуряш щяхте да разтуряте
3 лице щеше да разтуря щяха да разтурят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтурял щях да съм разтуряла щях да съм разтуряло щяхме да сме разтуряли
2 лице щеше да си разтурял щеше да си разтуряла щеше да си разтуряло щяхте да сте разтуряли
3 лице щеше да е разтурял щеше да е разтуряла щеше да е разтуряло щяха да са разтуряли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтурял съм разтуряла съм разтуряло съм разтуряли сме
2 лице разтурял си разтуряла си разтуряло си разтуряли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтурял съм разтуряла съм разтуряло съм разтуряли сме
2 лице разтурял си разтуряла си разтуряло си разтуряли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтурял била съм разтуряла било съм разтуряло били сме разтуряли
2 лице бил си разтурял била си разтуряла било си разтуряло били сте разтуряли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтурям щяла съм да разтурям щяло съм да разтурям щели сме да разтуряме
2 лице щял си да разтуряш щяла си да разтуряш щяло си да разтуряш щели сте да разтуряте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтурял щяла съм да съм разтуряла щяло съм да съм разтуряло щели сме да сме разтуряли
2 лице щял си да си разтурял щяла си да си разтуряла щяло си да си разтуряло щели сте да сте разтуряли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтурял бих разтуряла бих разтуряло бихме разтуряли
2 лице би разтурял би разтуряла би разтуряло бихте разтуряли
3 лице би разтурял би разтуряла би разтуряло биха разтуряли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ту-ряй раз-ту-ряй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ту-рян
непълен член раз-ту-ря-ния
пълен член раз-ту-ря-ни-ят
женски род раз-ту-ря-на
членувано раз-ту-ря-на-та
среден род раз-ту-ря-но
членувано раз-ту-ря-но-то
множествено число раз-ту-ря-ни
членувано раз-ту-ря-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ту-рял
непълен член раз-ту-ря-лия
пълен член раз-ту-ря-ли-ят
женски род раз-ту-ря-ла
членувано раз-ту-ря-ла-та
среден род раз-ту-ря-ло
членувано раз-ту-ря-ло-то
множествено число раз-ту-ря-ли
членувано раз-ту-ря-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ту-рял
женски род раз-ту-ря-ла
среден род раз-ту-ря-ло
множествено число раз-ту-ря-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ту-рящ
непълен член раз-ту-ря-щия
пълен член раз-ту-ря-щи-ят
женски род раз-ту-ря-ща
членувано раз-ту-ря-ща-та
среден род раз-ту-ря-що
членувано раз-ту-ря-що-то
множествено число раз-ту-ря-щи
членувано раз-ту-ря-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-ту-ряй-ки