разтурят

Речник на българския език

1. разтурят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтурят е производна форма на разтурям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтурят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтурят е производна форма на разтуря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).