разтопяване

Речник на българския език

разтопя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разтопявъне
  • разтупяване
  • разтупявъне
  • ръзтопяване
  • ръзтопявъне
  • ръзтупяване
  • ръзтупявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-то-пя-ва-не
членувано раз-то-пя-ва-не-то
мн.ч. раз-то-пя-ва-ния
членувано раз-то-пя-ва-ни-я-та