разсяване

Речник на българския език

разсяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разсъване
  • расъване
  • расяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ся-ва-не
членувано раз-ся-ва-не-то
мн.ч. раз-ся-ва-ния
членувано раз-ся-ва-ни-я-та