разстройване

Речник на българския език

разстро̀йване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разстройвъне
  • растройване
  • растройвъне
  • ръзстройване
  • ръзстройвъне
  • ръстройване
  • ръстройвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-строй-ва-не
членувано раз-строй-ва-не-то
мн.ч. раз-строй-ва-ния
членувано раз-строй-ва-ни-я-та