разстрелване

Речник на българския език

разстрѐлване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разстрелвъне
  • растрелване
  • растрелвъне
  • ръзстрелване
  • ръзстрелвъне
  • ръстрелване
  • ръстрелвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-стрел-ва-не
членувано раз-стрел-ва-не-то
мн.ч. раз-стрел-ва-ния
членувано раз-стрел-ва-ни-я-та