разстилане

Речник на българския език

разстѝлане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разстилъне
  • растилане
  • растилъне
  • ръзстилане
  • ръзстилъне
  • ръстилане
  • ръстилъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-сти-ла-не
членувано раз-сти-ла-не-то
мн.ч. раз-сти-ла-ния
членувано раз-сти-ла-ни-я-та