разстеля

Речник на българския език

разстѐля непреходен глагол от свършен вид (тип 184ait) редактиране

Значение

разстелеш, мин. св. разстлах, мин. прич. растлал, св.вж. разстилам.

Грешни изписвания (5)

  • разстелъ
  • растелъ
  • растеля
  • ръзстеля
  • ръстеля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-сте-ля раз-сте-лем
2 лице раз-сте-леш раз-сте-ле-те
3 лице раз-сте-ле раз-сте-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-стлах раз-стлах-ме
2 лице раз-стла раз-стлах-те
3 лице раз-стла раз-стла-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-сте-лех раз-сте-лех-ме
2 лице раз-сте-ле-ше раз-сте-лех-те
3 лице раз-сте-ле-ше раз-сте-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разстлал съм разстлала съм разстлало съм разстлали сме
2 лице разстлал си разстлала си разстлало си разстлали сте
3 лице разстлал е разстлала е разстлало е разстлали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разстлал бях разстлала бях разстлало бяхме разстлали
2 лице беше разстлал беше разстлала беше разстлало бяхте разстлали
3 лице беше разстлал беше разстлала беше разстлало бяха разстлали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разстеля ще разстелем
2 лице ще разстелеш ще разстелете
3 лице ще разстеле ще разстелят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разстлал ще съм разстлала ще съм разстлало ще сме разстлали
2 лице ще си разстлал ще си разстлала ще си разстлало ще сте разстлали
3 лице ще е разстлал ще е разстлала ще е разстлало ще са разстлали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разстеля щяхме да разстелем
2 лице щеше да разстелеш щяхте да разстелете
3 лице щеше да разстеле щяха да разстелят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разстлал щях да съм разстлала щях да съм разстлало щяхме да сме разстлали
2 лице щеше да си разстлал щеше да си разстлала щеше да си разстлало щяхте да сте разстлали
3 лице щеше да е разстлал щеше да е разстлала щеше да е разстлало щяха да са разстлали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разстелел съм разстелела съм разстелело съм разстелели сме
2 лице разстелел си разстелела си разстелело си разстелели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разстлал съм разстлала съм разстлало съм разстлали сме
2 лице разстлал си разстлала си разстлало си разстлали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разстлал била съм разстлала било съм разстлало били сме разстлали
2 лице бил си разстлал била си разстлала било си разстлало били сте разстлали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разстеля щяла съм да разстеля щяло съм да разстеля щели сме да разстелем
2 лице щял си да разстелеш щяла си да разстелеш щяло си да разстелеш щели сте да разстелете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разстлал щяла съм да съм разстлала щяло съм да съм разстлало щели сме да сме разстлали
2 лице щял си да си разстлал щяла си да си разстлала щяло си да си разстлало щели сте да сте разстлали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разстлал бих разстлала бих разстлало бихме разстлали
2 лице би разстлал би разстлала би разстлало бихте разстлали
3 лице би разстлал би разстлала би разстлало биха разстлали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-сте-ли раз-сте-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-стлал
непълен член раз-стла-лия
пълен член раз-стла-ли-ят
женски род раз-стла-ла
членувано раз-стла-ла-та
среден род раз-стла-ло
членувано раз-стла-ло-то
множествено число раз-стла-ли
членувано раз-стла-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-сте-лел
женски род раз-сте-ле-ла
среден род раз-сте-ле-ло
множествено число раз-сте-ле-ли