разстелел

Речник на българския език

1. разстелел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстелел е производна форма на разстеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разстелел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разстелел е производна форма на разстеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).