разстановка

Речник на българския език

разстановка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разстанофка
  • растановка
  • растанофка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ста-нов-ка
членувано раз-ста-нов-ка-та
мн.ч. раз-ста-нов-ки
членувано раз-ста-нов-ки-те
звателна форма