разсрочване

Речник на българския език

разсро̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разсрочвъне
  • расрочване
  • расрочвъне
  • ръзсрочване
  • ръзсрочвъне
  • ръсрочване
  • ръсрочвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-сроч-ва-не
членувано раз-сроч-ва-не-то
мн.ч. раз-сроч-ва-ния
членувано раз-сроч-ва-ни-я-та