разсроча

Речник на българския език

разсро̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

разсрочиш, мин. св. разсрочих, мин. прич. разсрочил, св.вж. разсрочвам.

Грешни изписвания (7)

  • расроча
  • разсрочъ
  • расрочъ
  • ръзсроча
  • ръзсрочъ
  • ръсроча
  • ръсрочъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-сро-ча раз-сро-чим
2 лице раз-сро-чиш раз-сро-чи-те
3 лице раз-сро-чи раз-сро-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-сро-чих раз-сро-чих-ме
2 лице раз-сро-чи раз-сро-чих-те
3 лице раз-сро-чи раз-сро-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-сро-чех раз-сро-чех-ме
2 лице раз-сро-че-ше раз-сро-чех-те
3 лице раз-сро-че-ше раз-сро-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разсрочил съм разсрочила съм разсрочило съм разсрочили сме
2 лице разсрочил си разсрочила си разсрочило си разсрочили сте
3 лице разсрочил е разсрочила е разсрочило е разсрочили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разсрочил бях разсрочила бях разсрочило бяхме разсрочили
2 лице беше разсрочил беше разсрочила беше разсрочило бяхте разсрочили
3 лице беше разсрочил беше разсрочила беше разсрочило бяха разсрочили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разсроча ще разсрочим
2 лице ще разсрочиш ще разсрочите
3 лице ще разсрочи ще разсрочат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разсрочил ще съм разсрочила ще съм разсрочило ще сме разсрочили
2 лице ще си разсрочил ще си разсрочила ще си разсрочило ще сте разсрочили
3 лице ще е разсрочил ще е разсрочила ще е разсрочило ще са разсрочили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разсроча щяхме да разсрочим
2 лице щеше да разсрочиш щяхте да разсрочите
3 лице щеше да разсрочи щяха да разсрочат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разсрочил щях да съм разсрочила щях да съм разсрочило щяхме да сме разсрочили
2 лице щеше да си разсрочил щеше да си разсрочила щеше да си разсрочило щяхте да сте разсрочили
3 лице щеше да е разсрочил щеше да е разсрочила щеше да е разсрочило щяха да са разсрочили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разсрочел съм разсрочела съм разсрочело съм разсрочели сме
2 лице разсрочел си разсрочела си разсрочело си разсрочели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разсрочил съм разсрочила съм разсрочило съм разсрочили сме
2 лице разсрочил си разсрочила си разсрочило си разсрочили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разсрочил била съм разсрочила било съм разсрочило били сме разсрочили
2 лице бил си разсрочил била си разсрочила било си разсрочило били сте разсрочили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разсроча щяла съм да разсроча щяло съм да разсроча щели сме да разсрочим
2 лице щял си да разсрочиш щяла си да разсрочиш щяло си да разсрочиш щели сте да разсрочите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разсрочил щяла съм да съм разсрочила щяло съм да съм разсрочило щели сме да сме разсрочили
2 лице щял си да си разсрочил щяла си да си разсрочила щяло си да си разсрочило щели сте да сте разсрочили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разсрочил бих разсрочила бих разсрочило бихме разсрочили
2 лице би разсрочил би разсрочила би разсрочило бихте разсрочили
3 лице би разсрочил би разсрочила би разсрочило биха разсрочили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-сро-чи раз-сро-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-сро-чен
непълен член раз-сро-че-ния
пълен член раз-сро-че-ни-ят
женски род раз-сро-че-на
членувано раз-сро-че-на-та
среден род раз-сро-че-но
членувано раз-сро-че-но-то
множествено число раз-сро-че-ни
членувано раз-сро-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-сро-чил
непълен член раз-сро-чи-лия
пълен член раз-сро-чи-ли-ят
женски род раз-сро-чи-ла
членувано раз-сро-чи-ла-та
среден род раз-сро-чи-ло
членувано раз-сро-чи-ло-то
множествено число раз-сро-чи-ли
членувано раз-сро-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-сро-чел
женски род раз-сро-че-ла
среден род раз-сро-че-ло
множествено число раз-сро-че-ли