разсрочело

Речник на българския език

1. разсрочело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсрочело е производна форма на разсроча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсрочело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разсрочело е производна форма на разсроча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).