разсол

Речник на българския език

разсо̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Кисело зеле.
2. Саламура.
3. Варено и осолено месо.

Грешни изписвания (3)

  • расол
  • ръзсол
  • ръсол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-сол
непълен член раз-со-ла
пълен член раз-со-лът
мн.ч. раз-со-ли
членувано раз-со-ли-те
бройна форма раз-со-ла
звателна форма