разслояване

Речник на българския език

разслояване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разслоъване
  • раслоъване
  • раслояване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-сло-я-ва-не
членувано раз-сло-я-ва-не-то
мн.ч. раз-сло-я-ва-ния
членувано раз-сло-я-ва-ни-я-та