разсичане

Речник на българския език

разсѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разсичъне
  • расичане
  • расичъне
  • ръзсичане
  • ръзсичъне
  • ръсичане
  • ръсичъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-си-ча-не
членувано раз-си-ча-не-то
мн.ч. раз-си-ча-ния
членувано раз-си-ча-ни-я-та