разселване

Речник на българския език

разсѐлване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разселвъне
  • раселване
  • раселвъне
  • ръзселване
  • ръзселвъне
  • ръселване
  • ръселвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-сел-ва-не
членувано раз-сел-ва-не-то
мн.ч. раз-сел-ва-ния
членувано раз-сел-ва-ни-я-та